За книгата: година / Тамара се наведе, извади бутилка коняк изпод леглото, пръсна я в чаша, замръзна , слушайки: няма да е много приятно, ако влезе съпругът й или още по-лошо - син. Налях още малко. Отпивайки глътка, тя трепна от горчивия вкус в устата си. Тя отново легна, закривайки очите си с длан. Меланхолия... Меланхолия... Тя пое дълбоко дъх, седна и се загледа в прозорците, където дневната светлина се опитваше да пробие през плътните завеси. Тъпа болка пулсираше в слепоочията ми след безсънна нощ. Напоследък тя често се събуждаше нощем и обикаляше из стаите, придружена от вярното си куче Дора – тихо, крадешком, сякаш не беше стопанката на тази огромна къща. Минавайки покрай спалнята на съпруга си, тя затаи дъх, заслуша се, след което бавно, като болна жена, която прави първите си стъпки след дълго боледуване, продължи по пътя си.